Споделяне на чувства.
Всъщност те са толкова размити че е трудно да се  анализират, останаха  само  някакви  усещания. Мислехме  си че  можем. Мислехме си че  сме. Всичко  оказа се  обаче  предопределено и ние  нямахме  възможност  да  бъдем  нещо  различно от  това,  което вече бяхме. Цялото  придоби форма, за която  не бе  необходимо особено  просветление за да се  осъзнае. Думите се  изчерпаха отдавна, действията, вярвахме че са въз основа  на свободната  воля, с която все още се залъгвахме  че разполагаме.  Да, въпроса  може би оставаше  да бъдеш  или не,  но след като вече си,  за  какъв  избор  можем да  говорим тук. До толкова  отлагания отговор  на  въпроса  "кой?" трябваше да се случи. Всеки  трябваше  да отговори сам  на себе кой е той. Какъв си, остана без  значение,  какъв  можеш да  бъдеш също изгуби давност. Не говорим за достойнство, тук важно е призванието. Миналото бе красиво, за жалост  красотата се отдалечаваше все  повече и повече. Въобразявахме си че  ние сме  тук и сега. Сами си  втъплихме  различни идеали,  и  колкото  се стараехме  да се  доближим  до тях, толкова  разбирахме  че идеята е вече загубена. Ние се превърнахме в жертва на нашия прогрес. От  тук  на сетне  ни  предстоеше да се  сблъскаме с действителността. Тази  предопределеност, която  не признава  желания  и  стремежи. Обект тук е  цялото  човечество. Бъдещето не бе  въпрос на  избор.